За книгата: година / "... Стиховете на М. Волошин са не толкова признание на душата, колкото създаване на изкуство; Това е литература, но добра литература. М. Волошин изобщо няма спонтанността на Верлен или Балмонт; След това той не съставя своите строфи, за да изрази това или онова чувство, което е изпитал, но неговите преживявания му дават материал, за да превърне този или онзи опит на художник в поезия. Той не пише стихотворения, като другите поети, само за да каже, че в такъв и такъв момент е бил тъжен или щастлив, че тогава е видял пред себе си залез или изгрев, море или снежна равнина. М. Волошин никога не забравя за читателя и пише само когато има какво ново да каже или покаже на читателя, нещо, което още не е казано или изпробвано в руската поезия. ..." (В. Брюсов)